В общество, в което отчуждението се е превърнало в норма, грижата се е превърнала в почти радикален жест, казва специалистът.
Много хора се опитват да изглеждат „студени“ и дистанцирани – сякаш любовта ще ги намери / снимка depositphotos.com
Американският психолог Марк Тревърс назовава два начина, по които „епидемията от безразличие“ унищожава любовта в съвременния свят.
„Влюбването и поддържането на чувствата не винаги е лесен процес. Връзките и запознанствата често са съпроводени със смущение и уязвимост, но вместо да прегърнат тези емоции, мнозина се опитват да изглеждат „студени“ и дистанцирани – сякаш любовта ще ги намери сама и не са необходими никакви усилия. Просто казано, те спират да се опитват“, обяснява той в статията си за Forbes.
Според него това е част от явление, което психолозите наричат „епидемия от безразличие“ – когато емоционалната дистанцираност става привлекателна, а проявата на обич – „смущаваща“ или дори „срамна“.
„Хората пишат съобщения с безразличен тон, игнорират събеседниците си, изчезват от общуването, ако то изисква твърде много усилия. Мнозина се страхуват да не изглеждат прекалено заинтересовани. Но такова хронично безразличие, когато никой не прави първата крачка и не признава, че го е грижа, в крайна сметка унищожава потенциала на една истинска връзка“, допълва психологът.
И това са двата начина, по които „епидемията от безразличие“ тихомълком ни лишава от шансовете ни за здравословна любов, назовава Трейвърс:
Поставяне на егото пред емоционалната близост. Мнозина са се научили майсторски да прикриват самотата си. Те се държат студено, за да изглеждат „загадъчни“. Избягват контакта с очи и обикновеното общуване, защото се страхуват да не изглеждат заинтересовани. Но постоянното преструване на безразличие има обратен ефект. То отблъсква хората и пречи на истинското общуване. Проучване на Canadian Review of Sociology от 2024 г. установява, че хроничната самота е емоционално изтощителна.
Прочетете също:
Пречи на хората да поемат отговорност за действията си. Хората често обезценяват чувствата на другия човек и се преструват, че околните са „твърде взискателни“. Те избягват откритите разговори, не обясняват действията си и предпочитат уклончивостта. Желанието им за дистанция им пречи да признаят чувствата си и да поемат отговорност.
„Създаването на връзки не е слабост. А запознанствата не са шоу. Всички ние разполагаме с ограничено време на тази планета и да го пропиляваме в игра на безразличие означава да се лишим от радостта да бъдем истински открити. Да, понякога боли. Но това е единственият начин да се роди истинското нещо. В общество, в което откъсването от света се е превърнало в норма, грижата се е превърнала в почти радикален жест. Но именно искреността е вашият шанс за истинска любов и дълбока връзка“, допълва психологът.
Припомняме, по-рано психологът назова три малки неща, които спасяват любовта и взаимоотношенията.
