Човек обикновено изпитва такива емоции в конкурентна среда.
Такава радост може да възникне несъзнателно / снимка depositphotos.com
Повечето хора естествено се сравняват с другите. Когато другите се провалят, в отговор можем да изпитаме цяла гама от емоции – от съчувствие до съжаление и дори радост. Въпреки че радостта от чуждата скръб може да изглежда странна, тя не е толкова рядка, колкото изглежда. За нея пише американският психолог Марк Травърс за Forbes, който обяснява защо се случва.
„Когато се сравняваме с някой, който е в по-лошо положение, често се чувстваме по-добре за себе си. Това е фин, понякога несъзнателен механизъм за адаптация, особено в моменти на съмнение в себе си. Емоционалното удовлетворение от нещастието на другите се нарича Schadenfreude – немска дума, съчетаваща Schaden, което означава „съжаление“, и Freude, което означава „радост“, – отбелязва психологът.
Това явление често се среща в конкурентна среда. Например може да се зарадвате, когато служител, който се прехласва по шефа ви, се представи зле и бъде порицан от него.
„Това е така, защото хората имат вродена потребност да се чувстват по-добре и често получават по-добра представа за себе си, като се сравняват с други хора, които може да са по-малко щастливи. Следователно хората, които чувстват, че самочувствието им е застрашено, са по-склонни да изпитват schadenfreude“, обяснява Тревърс.
Затова експертът посочва две основни причини, поради които може да се радвате на чуждото нещастие.
„Шкодорадост“ може да повиши самочувствието в ситуации на конкуренция
В проучване от 2017 г. изследователите проверяват дали това усещане удовлетворява някоя от четирите психологически потребности, а именно самочувствие, контрол, принадлежност и смислено съществуване.
„Изследователите проведоха четири експеримента, като всички те показаха сходни резултати: Schadenfreude наистина задоволява основната ни потребност да потвърдим социалната си позиция чрез сравнение, особено когато се сравняваме със съперник, на когото завиждаме“, подчертава психологът.
Тревърс добави, че да гледаме как някой друг се проваля или се бори може да ни предпази от чувството за малоценност, поне за известно време.
„Когато животът изглежда извън контрол, да виждаме другите в подобна или по-лоша ситуация ни кара да виждаме собствените си преживявания не като лични провали, а като част от общата човешка бъркотия. Това е особено вярно в по-конкурентни ситуации. Всички ние искаме да вярваме, че се справяме „добре“ в живота. Ако някой друг се чувства по-зле от нас, това потвърждава, че ние не изоставаме“, отбелязва специалистът.
„Училищното възпитание може да потвърди вярата ви в един справедлив свят
Друго проучване от 2013 г. открива закономерност между „ученолюбието“ и вярата в справедливия свят. Когато вярата на хората в него била застрашена, те изпитвали голяма радост, когато някой друг се провалил.
„Това може да се дължи на факта, че те искат да възстановят вярата си в справедливия свят. Когато някой има такива убеждения, той е склонен да мисли, че добрите неща се случват на добрите хора, а нещастието сполетява тези, които го заслужават. Ако не могат да помогнат на жертвата, вместо това може да я обвинят или да повярват, че тя го е заслужила. По този начин те оправдават нещастието, което я е сполетяло“, казва Тревърс.
Според психолога обаче това невинаги означава, че жертвата заслужава да бъде наказана или че тя е отговорна за резултата.
Това прави ли ви лош човек?
Подобна радост не ви прави ужасен човек, защото често се случва без нашето съзнание, отбелязва авторът на материала.
„Ако обаче постоянно се надявате на нечие поражение и активно се опитвате да поставите този човек в трудно положение, това може да е червен флаг. Вместо да се опитвате да се отървете напълно от този инстинкт, опитайте се да го забележите, но не му придавайте прекалено голямо значение“, съветва психологът.
Четете също: „В момента, в който се появят тези симптоми, те ще бъдат отстранени:
Други съвети от психолог
По-рано един психолог посочи 1 умение, което никой не преподава, като „тайната“ на силната връзка. Става дума за умението да наблюдаваме и приемаме израстването на партньора, без да се страхуваме.
„Звучи просто. Но в дългосрочните връзки то може да бъде едно от най-емоционално предизвикателните преживявания. Растежът обикновено е свързан с промяна, а промяната може да се възприеме като заплашителна – особено ако нарушава установените роли или ритъм, на които сте свикнали да разчитате“, казва Марк Тревърс.
Психологът назова и най-„опасната“ професия, в която хората работят и мамят най-много. Според него най-разпространената професия се оказва медицината: 23% работят като лекари или медицински сестри. Сред мъжете този показател е 5%.
