Учените са провели експеримент върху мишки.
След което изследователите откриха връзка между Еверест и болестта на Паркинсон / снимка в Уикипедия
Средата с ниско съдържание на кислород, подобна на въздуха около базовия лагер на Еверест, може да бъде основен фактор в борбата с болестта на Паркинсон и дори в нейното лечение. Това сочи ново проучване, публикувано в списание Nature Neuroscience, съобщава The Independent.
Учените са установили, че нарушаването на клетъчните процеси в мозъка води до натрупване на излишни кислородни молекули, което води до симптомите на болестта на Паркинсон.
„Изглежда, че излишъкът на кислород насърчава разрушаването на мозъчните клетки, което предполага, че ограничаването на приема на кислород може да помогне за забавяне или обръщане на симптомите“, уверяват изследователите от Харвардското медицинско училище.
Известно е, че пациентите с Паркинсон страдат от прогресивна загуба на неврони в мозъка, което ги кара да треперят и движенията им да се забавят. Като цяло заболяването засяга повече от 10 милиона души по света.
„Невроните, засегнати от болестта на Паркинсон, също са склонни да натрупват токсични струпвания на белтъци, наречени телца на Леви, а някои проучвания показват, че тези струпвания пречат на функционирането на митохондриите – енергийните центрове на клетките“, се добавя в статията.
По-специално, някои случаи показват, че хората с болестта на Паркинсон вероятно се чувстват по-добре на голяма надморска височина.
„Въз основа на тези данни се заинтересувахме много от ефекта на хипоксията върху болестта на Паркинсон“, казва авторът на изследването Фумито Ичиносе.
„Първо видяхме, че ниските нива на кислород могат да облекчат свързаните с мозъка симптоми при някои редки заболявания, които засягат митохондриите, като синдрома на Leigh и атаксията на Friedreich….. Това повдигна въпроса: може ли същото да важи и за по-често срещани невродегенеративни заболявания като Паркинсон?“, отбелязва Вамси Мута, друг автор на изследването.
По време на изследването учените предизвикват симптоми, подобни на тези на Паркинсон, при мишки, като им инжектират клъстери от протеини α-синуклеин, които насърчават образуването на телца на Леви.
След това те разделят мишките на две групи:
- едната дишала нормален въздух с 21% кислород;
- другият е бил постоянно в камери с 11% кислород, което е сравнимо с живот на височина около 4800 метра.
Учените установяват, че само три месеца след инжектирането на протеина α-синуклеин мишките, които дишат обикновен въздух, имат високи нива на тела на Леви, мъртви неврони и сериозни двигателни проблеми.
За разлика от тях мишките, които са били държани в условия на ниско съдържание на кислород, не са загубили никакви неврони и не са имали проблеми с движението, въпреки развитието на телца на Леви.„Резултатите показват, че хипоксията не може да спре образуването на телца на Леви, но предпазва невроните от вредното въздействие на тези протеинови струпвания. Изследователите се надяват, че тези открития биха могли да осигурят нов начин за тълкуване и лечение на болестта на Паркинсон, без да се засягат α-синуклеинът или телцата на Леви“, допълва „Индипендънт“.
Изследователите също така установяват, че лечението с ниско съдържание на кислород продължава да действа, дори когато хипоксията е приложена шест седмици след инжектирането, когато симптомите вече са се появили.
Според учените след шест седмици двигателните умения на мишките са се възстановили, тревожното им поведение е изчезнало и загубата на неврони в мозъка е спряла.
„Анализирайки мозъчните клетки на мишките, учените установили, че мишките със симптоми на Паркинсон имат много по-високи нива на кислород в някои части на мозъка, отколкото контролните мишки и тези, които дишат въздух с ниско съдържание на кислород. Те предполагат, че излишъкът от кислород вероятно е следствие от митохондриална дисфункция“, се подчертава в материала.
Учените обясняват, че увредените енергийни центрове на клетките не могат да използват ефективно кислорода, поради което нивото му се натрупва до вредни нива.
„Твърде многото кислород в мозъка се оказва токсичен. Като намаляваме общото количество кислород, ние лишаваме източника на енергия за това увреждане“, отбелязва д-р Мута.
Въпреки че резултатите от изследването са окуражаващи, учените предупреждават, че са необходими още експерименти, преди подобни техники да бъдат използвани за лечение на болестта на Паркинсон при хора.
„Възможно е това да не е лек за всички видове невродегенерация …. но това е мощна концепция, която може да промени начина, по който мислим за лечението на някои от тези заболявания“, заключава д-р Мута.
Прочетете също:
Други изследвания на учени
По-рано изследователи направиха изненадващо откритие за 4-дневната работна седмица. По-конкретно, те установили, че четиридневната работна седмица сериозно подобрява благосъстоянието на човека.
„Открихме значителни подобрения в благосъстоянието на служителите. Компаниите също така отбелязаха увеличение на производителността и приходите“, казва Уен Фан, водещ автор на изследването.
Съобщава се също така, че учените са открили в микробите оръжие за борба с резистентните към антибиотици бактерии. Отбелязва се, че тези микроорганизми се наричат археи и в тях са открити вещества, които потенциално могат да спасят човешкия живот.
„Въпреки че под микроскоп приличат на бактерии, археите се различават по биохимия, клетъчни мембрани и обща генетика“, отбелязват авторите на изследването.
