Учените са изследвали въздействието на млякото, сиренето и киселото мляко върху чревния микробиом.
Различните млечни продукти влияят по различен начин върху микробната общност на чревната стена / колаж на УНИАН, снимка depositphotos.com
Известно е, че червата се обитават от бактерии, които подпомагат храносмилането, формират имунитет и дори влияят на настроението. И формират тази микробна биота главно продуктите, които консумираме. Земята ни разказа как млечните продукти влияят на биотата на червата ни.
За да разберем какво представлява чревният микробиом, в статията се прави сравнение с оживен квартал, който е обитаван от трилиони микроорганизми – предимно бактерии, но също така гъбички и вируси, които живеят главно в дебелото черво. Те спомагат за разграждането на хранителните частици, особено на фибрите, като произвеждат късоверижни мастни киселини като бутират. Бутиратът подхранва клетките на дебелото черво и помага да се контролира възпалението.
Тези микроби също така обучават имунната система, помагат за усвояването на някои витамини и комуникират с нервната система чрез химически сигнали. Оттук идва и изразът „шестото чувство на червата“.
Микробиомът на всеки човек е малко по-различен. Още от раждането той се влияе от храненето, околната среда, съня, наличието на стрес, лекарствата, особено антибиотиците. Разнообразният микробиом обикновено се възприема като нещо положително: по-широк спектър от микробни видове в червата означава по-стабилна и устойчива общност.
Прочетете също:
Същевременно не съществува един-единствен „идеален“ микробиом, но той може да бъде повлиян от балансирана диета, редовна физическа активност, достатъчен сън и внимателна употреба на антибиотици.
Как се проведе проучването
Учените провеждат проучване, за да установят как се отразява на чревния микробиом консумацията на различни млечни продукти. За тази цел те изследват проби от лигавицата на дебелото черво.
Участниците били възрастни, които се подлагали на рутинни колоноскопии в болница за ветерани в Хюстън. Никой от тях не е имал сериозни заболявания, които биха могли да изкривят резултатите. По време на процедурата лекарите са взели малки биопсии от лигавиците за анализ.
Общо екипът анализира 97 биопсии от 34 души. Преди това участниците са попълнили въпросник за храненето с въпроси за консумацията на мляко, сирене, кисело мляко и общия прием на млечни продукти.
Оценени са два основни показателя: алфа разнообразие, което показва колко вида бактерии има в една проба, и бета разнообразие, което показва колко различни са бактериалните общности при двама души.
При анализа са взети предвид възрастта, индексът на телесна маса, тютюнопушенето, консумацията на алкохол, здравословното състояние, цялостното качество на храненето и участъкът от червата, от който е взета пробата. Това помогна да се отделят истинските връзки от случайните.
Какво установиха учените
Хората, които са пили повече мляко и са консумирали повече млечни продукти като цяло, са имали по-голямо алфа разнообразие от бактерии, прикрепени към чревната лигавица.
Бета разнообразието също се различаваше в зависимост от нивото на консумация на мляко, сирене, кисело мляко и млечни продукти като цяло. Това предполага, че хранителните навици са повлияли на структурата на бактериалното съобщество.
Бяха разграничени два известни рода бактерии. Първият, Faecalibacterium, е полезен, защото произвежда бутират, който подхранва чревните клетки и намалява възпалението. Той е бил по-разпространен при тези, които са консумирали повече млечни продукти и мляко.
Вторият род бактерии, Akkermansia, се свързва със здрава чревна бариера и по-добра метаболитна ефективност. Те също са били открити повече при тези, които са пили мляко.
Когато било взето предвид количеството лактоза в храната, връзката между млякото и микробите отслабнала. Това насочва към възможна роля на лактозата като пребиотик – храна за определени бактерии. Учените предполагат, че това е логично, тъй като млякото съдържа лактоза, докато в повечето твърди сирена тя почти липсва.
Сиренето не възпроизвежда „ефекта на млякото“: по-голямата му консумация е свързана с намаляване на някои бактерии, особено Bacteroides и Subdoligranulum. За киселото мляко не могат да се направят никакви заключения: консумацията му е изключително ниска (средно само няколко глътки на ден). Съответно не бяха открити ясни връзки с микробното разнообразие, а класическите култури на киселото мляко – Lactobacillus и Bifidobacterium – бяха в много малък брой върху лигавицата.
По този начин различните млечни продукти влияят по различен начин върху микробната общност на чревната стена.
Ако имате добра поносимост към млечни продукти и пиете мляко, микробното съобщество на повърхността на червата ви може да е по-разнообразно. Ако обаче основният млечен продукт в диетата ви е сиренето, ефектът може да зависи от вида на сиренето, от цялостното ви хранене (особено от фибрите) и от индивидуалния ви микробиом.
Ако имате непоносимост към лактоза, пребиотичните фибри от бобови растения, овес, банани, лук или аспержи могат да подхранват полезните бактерии по друг начин.
Отбелязва се, че за по-ясното разбиране на тези механизми са необходими по-големи и по-продължителни проучвания върху различни групи хора. Засега можем да кажем: това, което наливате в чашата си и слагате в чинията си, се отразява в червата ви по съвсем измерим начин.
По-рано УНИАН разказа за универсалния плод за здравето на мозъка, сърцето и червата. Става дума за гроздето, което си е спечелило статута на „суперхрана“ заради високото си съдържание на полифеноли, които се борят с възпаленията и поддържат здравето.
Много от ползите за здравето на гроздето са свързани с въздействието на полифенолите върху организма, особено с противовъзпалителните им свойства, обяснява диетологът Ейвъри Зенкър. След като попаднат в организма, тези полифеноли неутрализират свободните радикали и впоследствие могат да подобрят здравето на сърдечносъдовата система, мозъка, имунната система и метаболизма, каза тя.
