Експертите заявиха, че при избора на олио вземат предвид няколко основни критерия.
Изборът на растително масло не е толкова лесен, защото всяко има специален вкус и хранителни свойства / снимка depositphotos.com
Когато става въпрос за готвене, обикновено не се минава без мазнина. Тя предотвратява залепването на ястията по тигана, разпределя равномерно вкуса (а понякога добавя и свой собствен) и помага на организма да усвои мастноразтворимите витамини, пише Realsimple.
Изборът на мазнини и масла за готвене е наистина широк: зехтин, масло от авокадо, рапично масло, кокосово масло, слънчогледово масло, масло, гхи, животински мазнини и други подобни. Всеки продукт има свой специален вкус и хранителни свойства, така че не е лесно да се направи избор.
В такива случаи регистрираните диетолози могат да бъдат отлични съветници. Изданието разговаря с четирима експерти, за да разбере кое растително масло избират най-често за готвене – и интересното е, че всички те споменават една и съща опция.
Експертите разкриха, че при избора на мазнина за готвене се съобразяват с няколко основни критерия.
Прочетете също:
1. Хранителна стойност
На първо място, както може да се очаква, диетолозите предпочитат масла с изразени хранителни свойства.
„Когато избирам масла за готвене, винаги мисля за това как реагира организмът, колко стабилно е маслото при нагряване и как влияе (или нарушава) върху възпалението, хормоналния баланс, здравето на червата и нивата на минералите“, обяснява регистрираният диетолог Сам Шлайгер.
Важна роля тук играе профилът на мастните киселини в маслото.
„Предпочитам масла, които са богати на полезни мазнини, особено мононенаситени, и с ниско съдържание на наситени мазнини“, добавя магистърката по наука, регистриран диетолог Сапна Перувемба.
Мононенаситените и наситените мазнини влияят на здравето на сърцето по различни начини.
„Мононенаситените мазнини, или „здравословните“ мазнини, се свързват с ползи за сърдечносъдовата система: те понижават нивата на LDL (липопротеини с ниска плътност, или „лош“ холестерол) и триглицеридите, което означава намален риск от сърдечносъдови заболявания“, обяснява регистрираният диетолог Шейла Патерсън.
Но въпреки някои противоречия, някои проучвания показват, че някои видове наситени мазнини могат да увеличат риска от сърдечни заболявания, особено ако се консумират в големи количества за дълъг период от време. Затова си струва да внимавате с храните, богати на тези мазнини, особено с кокосовото и палмовото масло и маслото.
Маслата с високо съдържание на омега-6 полиненаситени мастни киселини в сравнение с омега-3 също представляват проблем. Въпреки че омега-6 са от съществено значение за здравето, те стимулират възпаленията в организма.
„Прекомерната консумация на омега-6 от промишлено произвежданите масла от семена (като рапица, соя, шафран и др.) провокира възпаление и може да наруши баланса между омега-3 и омега-6“, казва Шлайгер.
И накрая, частично хидрогенираните масла, с други думи, трансмазнините, трябва да се избягват при всички условия. Те са вредни за сърцето едновременно по два начина: понижават HDL (липопротеини с висока плътност, или „добрия“ холестерол) и повишават LDL.
2. Температура на пушене
Температурата на димене, т.е. границата, при която маслото започва да дими и да се разпада на молекулярно ниво, също е от голямо значение за здравето.
„Предпочитам стабилни масла за високи температури, защото нестабилните (с ниска точка на димене) се окисляват бързо при нагряване, превръщайки се в провъзпалителни съединения, които разрушават клетъчните мембрани и увеличават оксидативния стрес. Ето защо точката на димене и съставът на мастните киселини са толкова важни“, заявява Шлайгер.
3. преработка
Обработката също е важен аспект, който трябва да се вземе предвид.
„Търся масла, които са претърпели минимална обработка (студено пресовани или екстра върджин, когато е възможно), тъй като те запазват повече от полезните антиоксиданти и хранителни вещества“, казва регистрираният диетолог Джейми Адамс пред The Nutritionist.
4. Аромат и съхранение
Ароматът и съхранението са други два фактора, които трябва да се вземат предвид при избора на масло. Въпреки това, докато вкусът е личен въпрос, начинът на съхранение е от универсално значение.
„Маслата трябва да се съхраняват в тъмни стъклени съдове и на хладно и тъмно място. Това помага да се запази качеството им и да се предотврати окисляването и развалянето им“, споделя Патерсън.
И така, кое е най-здравословното масло
И четиримата регистрирани диетолози заявиха, че редовно използват едно и също олио за готвене – зехтин. „Зехтинът е любимото ми олио за готвене, особено върджин олиото“, казва Адамс.
Според Перувемба този продукт е богат на полезните за сърцето мононенаситени мазнини и съдържа полифеноли – мощни антиоксиданти, които подпомагат сърдечносъдовата система, намаляват възпаленията и подобряват нивата на липидите в кръвта.
„Той дори играе роля в подобряването на мозъчната функция и метаболитното здраве“, обяснява Адамс.
Зехтинът е не само богат на хранителни вещества, но и много вкусен.
„Той има ароматен вкус, който обичам, особено в зеленчукови дресинги. Особено подходящ е за рецепти, в които пиперливите му нотки могат да допълнят други съставки, като например в гръцка салата, салата Капрезе или салата Цезар със зеле, както и в ястия с паста и леща“, казва Патерсън.“
Когато купувате зехтин, задължително избирайте такъв, който се продава в тъмна (в идеалния случай) стъклена бутилка, и предпочитайте студено пресован продукт.
По-рано УНИАН разказа, че зехтинът не винаги е полезен. Неотдавнашно проучване на учени от университета в Оклахома установи, че олеиновата киселина, която се съдържа в зехтина и други масла, стимулира производството на нови мастни клетки в организма. Така се създават условия, които с течение на времето могат да доведат до увеличаване на мастните запаси и нежелано наддаване на тегло.
